Разбрахме как паразитните червеи карат богомолките да се хвърлят във вода
В природата има доста странни образци за паразити, които манипулират своите гостоприемници, с цел да трансформират държанието им в своя изгода. Има няколко типа гъби, които карат мравките да се катерят по дърветата, с цел да са на високо, когато се взривят от главите им, с цел да разпилян порите си; има и едноклетъчни паразити, които карат гризачите да изпитват полово увлечение към котешка урина.
Сега откривателите разкриха и по какъв начин паразити, наречени живи нишки, манипулират своите гостоприемници богомолки да скачат в реки и изобщо водни басейни.
„ По принцип съм еколог и бях открил, че инфектираните гостоприемници, които скачат във водата, стават доста значим сезонен източник на сила за водните хищници (сьомгови риби) в японските гористи потоци “, споделя създателят на проучването Такуя Сато, доцент в университета в Кобе, Япония, пред IFLScience. „ Това е един от положителните образци, които демонстрират по какъв начин паразитите (които елементарно се подценяват в екологичните изследвания) са значими за опосредстването на процесите в екосистемите. “
Живите нишки (род Chordodes) стартират живота си в реки и езера, където ларвите им попадат в телата на водни инсекти. След това на тези насекоми-гостоприемници израстват крила и те излизат от водата, където ги хващат хищници като богомолката. Ако инфектирано насекомо бъде изядено от богомолка, червеят продължава да пораства и да съзрява в тялото ѝ. За да се върне назад във водата и да се развъди, той по-късно демонстрира досетливост и манипулират своята гостоприемница сама да го занесе до там.
Досега се смяташе, че яркостта на светлината, която се отразява от водата, е това, което примамва богомолките и другите гостоприемници на червея – само че, несъмнено, това не изяснява по какъв начин те избират водата пред други ярки места в плезрението им. „ Предишни проучвания допускаха, че позитивният фототаксис (придвижването на насекомите към източник на светлина), открит при щурците, инфектирани с червея, е основният фактор, който провокира влизането във водата. Като полеви биолог обаче не мога да схвана за какво съвсем в никакъв случай не сме намирали такива червеи в плитки, светли водни площи, като да вземем за пример локви “, споделя Сато пред IFLScience.
Светлината е електромагнитна вълна, която се колебае нагоре-надолу перпендикулярно на посоката на придвижването си. Обикновено вълната може да се колебае във всякаква ориентировка, само че поляризираната светлина се колебае единствено в една низина. Светлината, отразена от водата, е най-вече хоризонтално поляризирана и предходни проучвания демонстрират, че насекомите могат да употребяват това ѝ свойство, с цел да я открият, с цел да я заобикалят или да я търсят.
Изследователите организират два разнообразни опита с богомолки от типа Hierodula patellifera. Първо, насекомите са сложени в средата на цилиндър, който създава поляризирана светлина в единия си край и неполяризирана в другия. Забелязва се, че след 10 минути богомолките, инфектирани с живи влакна, са по-склонни да гравитират към поляризираната светлина, в сравнение с незаразените им събратя. Интересно е, че това не се следи, когато светлината е отвесно поляризирана, а не хоризонтално.
След това проучването се реалокира навън в мрежесто заграждение с два басейна: единият е бездънен и едва отразява хоризонтално поляризираната светлина, а другият е плитък и по-силно отразява светлина, която е единствено едва поляризирана. След това те пускат 31 инфектирани богомолки и 19 незаразени на дърво сред двата басейна и следят следствията посредством видео. От 16-те инфектирани, които скачат във водата, 14 избират да влязат в басейна, който отразява хоризонтално поляризирана светлина. Само една незаразена богомолка взема решение да влезе във водата.
Някои от резултатите от проучването допускат също, че циркадният цикъл има роля в тази паразитна смяна на държанието. В лабораторията се следи, че насекомите се разхождат повече по обяд, а доста от тези, които по-късно влизат във водата, го вършат също към обяд. Това демонстрира, че влакната освен подтикват своите гостоприемници да се гмуркат, само че и че може да ги накарат да го създадат в несъмнено време на деня.
Сега, откакто откривателите знаят какво кара инфектираните богомолки влизат във водата, идната стъпка е да се разбере невронният механизъм, който стои зад това държание. „ Неврологичните пътища, по които животните възприемат поляризираната светлина в зоната на вентралния борд (а не в зоната на дорзалния борд, за която е добре известно, че възприема небесната светлина), сега са гореща тематика в неврологията на зрението на животните “, споделя Сато. „ Надяваме се, че разбирането на механизмите им ще помогне за постигането на забавен прогрес в неврологията като цяло. “
